Все по-осезаемо настъпващите климатични промени на територията на България с тенденция към затопляне и засушаване налагат необходимостта от напояване на земеделските култури като адаптивна мярка за борба с вредното въздействие на климата. Промяната в цялостните технологии на земеделското производство съобразно новите условия и потребности на земеделските култури изисква разработване на оптимизирани модели на технологии за екологосъобразно напояване при използване на подходящи по вид и параметри водоспестяващи и енергоспестяващи техники и технологии за напояване, съобразени с биологичните потребности на земеделските култури. Тяхното прилагане допринася за по-ефективно използване на поливната вода и спомага за засилване на интереса на земеделските производители към процеса на напояване.
При дъждуването поливната вода се превръща чрез специални апарати в дребни капки, които се разпръскват по напояваната площ във вид на изкуствен дъжд. За да се разпръсква на необходимото разстояние водата в тръбопроводите е под напор, създаден гравитачно, или от помпи при водоизточника, или на самия дъждовал.
В сравнение с останалите начини на напояване дъждуването стои най-близо по полезен ефект до естествения дъжд, макар че не може да се сравнят напълно. Естествените валежи падат при облачно време, при висока влажност на въздуха, навлажняват почвата по-равномерно за по-продължително време, с което оказват по-благоприятно въздействие върху развитието на културите.
С дъждуването значително се опростява подготовката на площите за поливане: не е необходимо да се извършва основно подравняване и нивелиране, изравняването на площите не е така прецизно както при повърхностното напояване; не се прокарва сложна временна напоителна мрежа от бразди, лехи, вади, подвадници и пр., които оскъпяват производството и затрудняват механизираната обработка на почвата.
Напояването чрез дъждуване е по-малко зависимо от формите на терена. То може да се прилага на значително по-стръмни и неравни терени, не предизвиква така силно ерозиране на почвата както гравитачното напояване, водата не се стича й се разпреля по-равномерно. При дъждуването поливната вода се изразходва по-икономично, но поливките се извършват по-често и поливната норма е значително по-малка – до 40 м3 на декар, докато при гравитачното напояване поливната норма е 60-80 до 100 м3 на декар. Общият разход на вода за един вегетационен период на една култура
при дъждуването се намалява с 35 до 40%. Използването на по-малки поливни норми при дъждуването е голямо предимство, понеже може да се напояват и почви с високо ниво на подпочвените води, които са склонни към заблатяване и засоляване при други начини на поливане.
Чрез дъждуването се подобрява микроклиматът около растенията – повишава се въздушната влажност на приземния пласт; измиват се листата от полепналия по тях прах; водните капки се насищат с кислород и азот, които се отнасят в почвата. Поради всички тези причина растенията увеличават интензивността на фотосинтезата. Опитно е установено, че при равни други условия при поливането чрез дъждуване добивите се увеличават с 25-30%.
Влиянието на дъждуването върху растенията зависи много от това, дали се провежда през дневните или през вечерните часове от денонощието.
Установено е, че при дъждуването, проведено след залез до изгрев слънце, при някои култури се увеличават добивите повече в сравнение с дъждуването през деня. Това се дължи на по-слабото изпарение на поливната вода, по-тихите безветрени вечерни часове и някои физиологични особености на растенията.
Като предимство на дъждуването трябва да се посочи и това, че с него може да се внасят по-лесно минералните торове, разтворени в поливната вода. Те се разпределят равномерно в поливната площ в лесно усвоима форма за растенията.
Един от методите за поливане и използването на добри практики е автоматизиране на поливният процес на дъждуване с тръбно-ролкови машини(лентови машини).
Технологията за дъждуване с тръбно ролкови машини
е с висока степен на механизация на поливния процес. При тях цялото крило или разпръсквач се премества механизирано, а изключването на поливния процес е автоматизирано. Чрез регулиране на скоростта на движение на разпръсквача/крилото могат да се подават различни поливни норми в съответствие с биологичните потребности на отглежданата култура, почвения тип, фазата на развитие и други. Използват се най-често за големи площи (150 – 2000 da) за напояване на царевица, картофи, зеленчуци, люцерна и други,
Устройство на тръбно-ролковите машини и принцип на работа.
Този тип поливни машини се състоят от следните основни компоненти:
Секторен далекоструен дъждовален апарат (разпръсквач) или поливно крило (използва се за култури, които изискват по-фино разбиване на водната струя), монтиран върху малък колесар;
- Гъвкав захранващ тръбопровод (полиетиленова тръба), свързващ разпръсквача с хидрант от напорната мрежа;
- Барабан, върху който се навива захранващия тръбопровод, а също служи и за изтегляне на разпръсквача с колесаря.
- Барабанът и цялата носеща конструкция са монтирани върху голям колесар, с помощта на който машината може да бъде теглена и позиционирана от трактор.
- Машината се изтегля и позиционира до полето, което ще поливате;
- Завъртане на барабана с разпръсквача по посока на редовете, спускане на опорните лапи, свързване с напорната мрежа (хидрант, помпа) и изтегляне на разпръсквача с трактор до края на полето;
Принцип на работа на тръбно-ролковата машина
- При пускане на машината, барабанът започва да издърпва и навива тръбопровода с предварително зададена скорост, като изтегля разпръсквача към машината. Секторът, който се покрива по време на работа, е с ъгъл 250° – 270°, за да може разпръсквачът да се изтегля по сух път.
- Задвижването на барабана и регулирането на скоростта му на въртене при стандартно оборудваните машини става по хидравличен път. Част от водата, която постъпва от напорната мрежа, се отклонява през хидромотор, който посредством редуктор (обикновено с 3 до 6 скорости) задвижва барабана.
- След като разпръсквачът достигне машината, навиването спира. Дали водата ще спре зависи от конфигурирането на машината. След това машината трябва да бъде позиционирана на следващите редове, които ще се поливат.
Автоматизирането на поливният процес чрез поливане с тръбно-ролкови машини води до икономия на вода, материални ресурси и оказва добър екологичен ефект .
Въвеждането в земеделското производство на страната на добри практики за напояване на земеделските култури с използване на подходящи водо- и енергоикономични поливни технологии и техники, режими на напояване и организация и управление на поливния процес трябва да се използва като едно ефективно средство за ограничаване или предотвратяване на последиците от изменението на климата – на стресовото въздействие на засушаванията, водния дефицит и недостиг на вода за земеделските култури.
Една от добрите практики е поливане чрез дъждуване с тръбно ролкови машини. Политиката на Европейския съюз в областта на земеделието и водите, която България е задължена да спазва е изборът на вида и основните параметри на добрите практики за напояване, т.е. на целия ”комплекс от правила и норми за напояване на земеделските култури, чрез който се осигурява пестеливо и рационално използване на водата, съхраняване на почвеното плодородие, опазване на водите и почвите от замърсяване, ерозия и деградиране и получаване на максимален икономически ефект при приемливи разходи”.